Гласните в немския език са два вида: дълги и къси. Например дълго а се произнася аа и т.н.
Ето няколко основни правила, кога гласната е дълга и кога къса.
1. Двойната гласна е дълга. пр.: Haar (ха:р), Boot (бо:т), Beet (бе:т)
2. Гласни следвани от тихо h обикновено са дълги пр.: Jahr (йа:р), Ihm (и:м), Stuhl (щу:л)
3. Гласна, следвана от единична съгласна, обикновено е дълга (с изключение на: виж т.7) пр.: gut, dem, wen
4. Буквата -i-, следвана от е, т.е. -ie- се чете като дълго [i:] пр.: Liebe (ли:бе), wieder (ви:дер), sieben (зи:бен)
5. Гласна, следвана от двойна съгласна, е къса. пр.: Bett (бет), kommen (комен), hell (хель)
6. Гласна, следвана от две или повече съгласни, е къса гласна. пр.: ich, typisch, sicher
7. Когато -е- не е в комбинация с друга гласна или е в края на думата е късо -е-. Hase, gebe, bitte
Двойни гласни/ Дифтонги:
1. au - чете се ау пр. auf, aus, Frau
2. ei, ai, ay - четат се като ай пр. ein, Mai, Bayern
3. eu, äu - четат се като ой пр. Feuer (фойер), Fräulein (фройлайн)
Умлаути:
1. ä - чете се като е пр. Männer (менер), Fähre (фе:ре)
2. ö - произнася се, като устните се отварят, като да кажем [о], но казваме [е]. пр. Hölle, schön
3. ü - произнасе се, като устните се отварят, като да кажем [у], но казваме [и] пр. müssen, Tür
Съгласни звуци Konsonanten Много от съгласните в немския език се произнасят, като в другите езици. Такива обикновени съгласни са f, h, k, m, n, p, t, x. Съгласните b, d, g също се произнасят без някакви особености, когато са в началото на думата или сричката. Когато обаче се намират в края на думата или сричката или пред t или st - се произнасят b като p, d като t и g като k. пр. grab (гра:п) Bad (ба:т) Tag (та:к) ,Когато g е част от наставката -ig, се произнася като х (-их), в думи като: hastig (хастих) zwanzig (цванцих)
Немското L (л) се произнася меко, нещо подобно на нашето ль.
Немското r се произнася по два начина. Едното е така наречено увуларно r, т.е. произнася се чрез увулата. А другото се произнася с вибриране на езика.
Буквата j съответства на нашето й или ь. пр. Jahr (йа:р)
Двойното ве (w) се чете като [в]. пр. wild (вилд)
Z се чете като [ц]. пр. zimmer (цимер)
Буквата s. 1) Когато е единична, т.е. не е дублирана се чете като [з], когато е в началото на дума или е между две гласни. пр. Salz (залц), Käse (кезе) 2) Когато е единична, но е в края на думата, се чете като [с]. пр. Eis (айс) 3) Когато е двойна се произнася като меко [с] и в определени случаи се заменя с ß, което се произнася по същия начин.
Есцет (ß) се ползва когато е след дълга гласна, след двойна гласна, преди буквата t и в края на думата.
Двойното ss се ползва след кратка гласна и никога не се ползва в края на думата или сричката или пред друга съгласна. пр. Straße (щра:се), äußerst (ойзерст), Schloß (шло:с) Wasser (васъ)
4) S се ползва и в съчетание с други букви, като по този начин образува други звуци. Това са съчетанията sch (ш), tsch (ч), st (щ). пр. Schule (шу:ле), Deutsch (дойч), Straße (щра:зе)
Буквата v немските думи и в края на думата се чете като [ф], а в чуждици се чете като [в]. пр. Vater (фа:тъ) Vase (ва:зе)
Буквата q винаги е в съчетание с буквата u (qu) и се произнасят като [кв]. пр. Qualität (квалитет)
Буквата с съответства на българското [ц], когато е пред буквите [ä], [е] и [i]. пр. Cäsar (Цезар) Обаче пред други букви c се чете като [к]. пр. Computer (компютъ)
Съчетания от две гласни. - ch - ползва се в началото на думата и в зависимост от думата се чете по няколко различни начина - като [к], [ш], [х] и [ч]. пр. Christ (крист), charmant (шармант), Chemie (хеми:), Chip (чип) - gn - [гн], [г] се произнася леко пред [н]; по същия начин са: kn, ng, pf, ps. - ph - чете се [ф] - Philosophie (философи:) - th - чува се само [т], [х] е тихо - Thomas (Томас) - zw - [цв] - zwingen (цвинген)
Няма коментари:
Публикуване на коментар